Тя е глас (2014)

Какво ще ни поднесе бъдещето е въпрос, който вълнува всеки от нас. Ако се вгледаме в хронологията на световния кинематограф, а най-вече в научно-фантастичния жанр, ще открием, че доста от филмите за бъдещето направени някога, буквално са предсказали настоящето ни. Фантастично-романтичният филм на режисьора Спайк Джоунзи разкрива един нов поглед на бъдещето на човечеството. Във филма време на действието е сравнително близкото бъдеще в САЩ, Лос Анджелис. Историята проследява необикновения живот на обикновения Тиодор Туомбли (Хоакин Финикс). Главният герой тежко преживява раздялата със съпругата си и детето. В тъгата си по семейното минало, Тиодор започва постепенно да се изолира от обществото, докато накрая съвсем се затваря в черупката си. Той продължава да работи не традиционната си работа, а именно - писане на чувствени и трогателни писма от името на други хора. И докато работи любимата си работа и се опитва междувременно да намери своя нов път, съвсем случайно попада на нов софтуерен продукт – операционна система с изкуствен интелект, която предлага услуги на компаньон - прекрасно средство за хора депресирани и самотни. В търсене на ново предизвикателство, Тиодор инсталира новия продукт и се запознава с новата си виртуална приятелка Саманта, която представлява приятен, чувствен, позитивен, красив женски глас. Саманта се превръща в истински помощник и спътник на Тиодор в самотния му живот. Тя го събужда и му пожелава "Добро утро", шегува се с него и го изслушва, когато той споделя. Тя го разбира и се държи като една истинска жена, реален човек. Тя е толкова прекрасна и му пасва във всички отношения, че накрая той се влюбва в нея. Странно, нали? Как е възможно човек да се влюби в операционна система? Наистина ли хората сме подвластни на технологиите? Трудно е за асимилиране, макар в днешно време хората да се влюбват във виртуални хора без никакъв проблем, в хора с които чатят и които никога не са виждали на живо. Дали пък това не е доказателство, че любовта е наша човешка измислица, изход от самотата - илюзия, която сами създаваме и искаме да вярваме?